Книгата на Енох е древно еврейско апокрифно съчинение, приписвано на Енох, прадядото на Ной. Тя е един от най-важните текстове в библейската археология и есхатология, въпреки че не е включена в официалния канон на Библията (с изключение на Етиопската православна църква).
Повечето християнски деноминации и юдаизмът я смятат за апокрифна (се наричат книгите, които претендират да са свещени, но са отхвърлени от Църквата и не са включени в канона), защото авторството не може да бъде доказано като автентично. Някои от нейните космологични и теологични идеи се различават от по-късно установения канон.
Книгата е сборник от няколко отделни части, писани в различно време (вероятно между III в. пр.н.е. и I в. от н.е.)